А аз ще те обичам пак, Любов,
дори да си живяла в друго време,
невидима, не чула моя зов.
Кой може от сърцето да те вземе?!

Такава си и обична, и зла.
Жестоко съдиш всички прегрешили.
Избирам те каквато си. Съдба!
Слепци сме, грехове не сме броили.

Усетих полъх и ръка-коприна
по бузата с незрящия си поглед.
Целуна ме, а после си замина.
Без теб какво съм? Може би бездомник.

Ела, Любов! Гласът ми се загуби.
Отчаяно ръце протягам в мрака.
Чудовището в мене се пробуди
и като в приказка спасението чака.

За милост моля, само тебе имам.
Не си отивай! Аз без теб съм нищо.
Завръщаш се, а стъпките любима
са музика в ушите.С тебе дишам.

влюбено стихо-послание!...
Приятни, светли, вдъхновени почивни дни, Ани!

Благодаря ти.:)
Слънчеви дни и за теб!

Хубаво е, когато музата - любов се завърне!

Още по-хубаво е никога да не си тръгва!:)
Светъл ден!
от мен