Тъга в пустиня, а оазис няма
и капки дъжд не праща даже Бог.
А този клетник  търсейки промяна
на глътка въздух ахна от възторг.

Пое я с усмивка и надежда,
че хубавото вече предстои.
Към хоризонта с очи поглежда
и щастието вижда призори.

В пресъхналите устни кръв потича.
В ръцете наранени - шепа пясък.
Една сълза неканена се стича
и цяло чудо - светлина и блясък.

Видение, съновност ли, прокоба,
но глас невидим сякаш той дочу.
"Върни се ти при себе си, отново!"
Какво ли бе? Невидимо гуру.

Събуди се от своя сън човека.
Навън валеше. Дъжд и свобода!
Усмихна се. Изправи се полека
и щастието хвана за ръка.

Интересно видение...
Лек и светъл ден! :)

Благодаря за прочита. Интуиция.
Лек ден!:)

Хареса ми много! Един умен човек бе казал, че и най-дългият път започва с малки крачки. Предполагам, че така е и с надеждата, духовното израстване,и промяната към по-добро.
Поздрави!

Благодаря. Пожелавам ти успешна нова седмица!:)

Прочетох това ти стихо още на 26-ти, много ми хареса и спретнах нещо, за което ме провокира още първия ред - "Тъга в пустиня, а оазис няма"..... Имах нужда да го дообработя и тая вечер ти го пускам :

Пустинно залутано ~~

В пустинята се лутам няма,
Под жарки слънчеви лъчи,
В сърцето – океанска пяна
В ушите – вятър див бучи.

Оазиси не търся в дните,
Водата си отдавна я изпих,
Спаси ме нейде под звездите,
Мечта, която съхраних.

Вървях във пясъците златни,
Затъвах падах и пълзях,
В самотни нощи непонятни,
Аз все към Тебе си летях.

И тъй ще е докато чувствам
Дъхът ти страстно впит във Мен,
От Твойта Сила ще възкръсвам,
На мисли огнени във плен.

В пустинята май път намерих,
Към Твоето нечакано сърце,
Душата си като криле разперих,
Във силните ти вятърни ръце.

http://www.youtube.com/watch?v=Tq5hV4bzqnA&list=FL1jvaGCI3J7Rc46Mw4cTY2A&index=3&feature=plpp_video

Поздрави от мен и спокойна нощ!:-)