На дядо Мраз написах писъмце.
Това е онзи позабравен дядо,
но мой приятел. Бях тогаз дете.
Години не е идвал! Сърди се навярно.

Намерих му имейла в чичко Гугъл
и тъй започна моето писмо:
"Ела у нас! Нали не си ме лъгал?
Подарък искам - повече ДОБРО!"

Премига от сълзите ми екрана
и връзката прекъсна, явно знак.
Защо да вярвам? Вече съм голяма.
Та кой е той? Безименен глупак.

Заспала съм, а коледното чудо
получи се. Сънувах, че летя.
Препускахме с елените му лудо
и неговата приказна шейна.

Лапландия видях и леден замък.
Снежанка и джуджетата дори.
Сърцето ми от лед и тежък камък
при тази гледка просто се стопи.

Събудих се. Подарък под елхата.
И почерк даже, твърде непознат.
"За теб приятелко!" Мечтата!
Макет на моя сън, това видях.