От стиховете лъха топлина
и случиха се случки най-различни.
Да пиша пък е моята съдба
и стихове се раждат, екзотични.

Различни хора се откриха в стих.
Едни се сърдят, други настояват,
че техен съм трофей. Не съм! Не бих.
Четат и тънат, в римите се давят.

Спасение за всеки аз ще дам.
Не ме търсете в рими и куплети!
Картина мога с думи да създам,
ала не съм от звездните поети.

От тук насетне някой пък реши:
"За мене пише! Тя е само моя!"
Горкичкият, не знае, че греши.
Парченце от душа за всеки! Воля.

Раздадох се в стихове сама
и бях принцеса, после просякина.
Мечтателка безумна! До кога?
Докато спра да пиша или се спомина.

Докогато можеш.:))

Поздрав!:))

Здравей, Лиза!
Някога написах стих "Смъртта ми". Той започваше така:

Помръкна радостта ми вечна.
В спокоен сън унесе ме смъртта.
На близките ми съм сега далечна.
Домът ми е на метър под пръстта.

.....
Много е дълъг и се боя да не отегча четящите. Явно стиховете ми ще живеят и след мен, а мечтите ми ще БЪДАТ !

Хубав ден, Лиза!:)