Недей копира всяка моя дума.
Тя идва от сърце и от душа.
При теб е в тежест, като болест. Чума.
"Недей да плачеш!" - с ласка те теша.

Ръката ми отблъскваш примирено
и знаеш, че ще тръгна някой ден.
Боли ме, знай, но вече е решено.
Недей да мислиш никога за мен!

Прозорецът полуотворен свети.
Аз вятър съм, пилея твоя лист.
Сълза по него, редове, куплети
и почерк мил,познат и тъй лъчист.

Написаното просто е: "ЗАБРАВА".
Написал си тъй много за това...
Целувам те. Не мога да оставя
обичаните, даже след смъртта.

Прозорецът полуотворен свети.
Аз вятър съм, пилея твоя лист.

Много ми хареса, стихотворението...
Даже след смъртта...

Целувам те. Не мога да оставя
обичаните, даже след смъртта.

Думите сами идват в стиховете ми. А пък аз наистина вярвам, че е така. Любовта остава и след нас, за да се превърне в ангел-пазител за хората, които обичаме.

Хубав ден, Лиза!:)