Поглеждаш от високо и с насмешка.
Помисли си, че Бог си, от Олимп.
През криво огледало мериш. Грешка!
Прозрачен си и толкоз предвидим.

За кой се мислиш всъщност, драги?
Нима не стъпваш ти по таз земя?
Омръзна ми до болка да повтарям:
"Нарцисизмът е излишна суета!"

Единствено на мен не ми се сърдиш
и знаеш, че нищичко не ти дължа.
Когато си ядосан ме отпъждаш
и себе си виниш, но какво от това?!

Часовникът сверяваш с мойте думи.
дори до болка те да натежат.
Поспри за миг. Заслушай се в дъха ми
и мислите, който все кънтят.

Сега ела! По-близичко и тихо.
Ще те прегърна с нежност, топлина.
Смутен от всичко леко ми намигна.
Не ти се карам с лошо...Ти разбра.

Усмихнат петък от мен!

Е, понякога човек "излиза от обувките", когато е прав, а среща безмозъчни стени.
Ще цитирам един мой учител, който не съм виждала повече от 20 години: " Първи път - казвам. Втори път - показвам. Трети път - НАКАЗВАМ. " :))))))))))
Усмихнат ден и от мен!:)

Мдааа... така с любов се поучава...:))

Така де.:)))))))))))