Вървим в снега, а път не съществува.
Затрупан е, а нямаме компас.
Уверен си и знаеш, че си струва.
Съмненията вече са зад нас.

Стремглаво тръгваш. Стъпвам в твоите стъпки.
Държиш ме силно с топлата си длан.
Сега ни топлят нашите усмивки
и мисълта : "Не ще се тук предам!"

Целта е ясна. Тя ни води, зная.
Спасението идва си само.
От тук на сетне може би желая
да вярвам в теб. Все има за какво.

Поспри за малко. Искам да целуна
челото ти и бузите, носа.
Суровата и лоша зима ще превърна
в обичана, и нежна. Красота!

:)) ама... тяя... тя зимата е приказна... нищо, че е студено:))

Ужасно е колко много хора са починали от студ. Ако имаше кой да ги стопли с дъха си можеха и да ги спасят. Поне ми се иска да вярвам, че би могло...
Лека вечер!:)