Забравен ключ. Седя сред спомени...
Студени са циментовите стъпала.
Потъвам на дълбоко. Сълзи ронени
издялаха от камък днешната жена.

Сънувах, че пропадам в тъмна бездна -
стремглаво, неочаквано. Защо?
Последен взор в небето, стон човешки.
Боляло ли всъщност и какво?

Внезапно се протяга длан от мрака
и строго заповядва ми: "Стани!"
Смутена се изправям. По-приляга
на лигла да реве и да скимти.

На стълбите намерих просто себе си -
момичето с усмивка, в полет нов.
Побързай да си дойдеш! Всъщност верен си
на шесто чувство - твоята ЛЮБОВ!

Видях те...

Знаеш ли колко много ми липсва това?! Бях доста щура. Дънки, тениска и понякога ... забравен ключ. Тогава сядах на стълбите и чаках някой да си дойде у дома. Всъщност винаги някоя съседка ме прибираше и ме стопляше с чай и курабии, а аз слушах разни истории достойни за латиносериал.:)))))))) Страхотни времена бяха!
М, да. Тези дни си мислех колко ще е готино... Обаче вече нищо не забравям - документи, ключове, телефони ... Всичко си е на място!:(

Много е лично...

ти си направо талант. Как хубаво предаваш в рими мисли, чувства и настроения. И най-интересното е, че докато те чета, сякаш съпреживявам с теб. И да живее шестото чувство, то никога не лъже. Усмихната вечер и да не забравиш чаша червено вино за сгряване на кръвчицата!

Хубаво стихо!
Лека вечер!

Добро утро!:)
Да, лично е, но все пак го споделих с вас тук, в блога. Мисля си, че всеки е изпитвал нещо подобно в различен етап от живота си. Изпитанията оформят характери. Водата дълбае и оформя речните камъни с постоянство.:)
Поздрави!

Разкрита съм!:)))))) Да, в реала ме познаваш като сериозен и отговорен човек, като майката на Теди. Пиша много отдавна, от ученическите си години. По онова време драскахме в тетрадки, защото нямаше компютри.:)
Не зная до колко съм талант, но спокойно и аргументирано съм способна да ядосам много хора. Думите ми понякога галят, а друг път режат, според случая.:)
Червено вино, разбира се!:))))))))) Шестото чувство, да пием за него!:)
Хубав ден, Майче!

Не ти пожелавам да сънуваш тъмнина и падане. В някакъв период беше толкова кошмарно и всяка нощ се повтаряше. Тъмнина и падане, сякаш бях убита птица. Всичко беше толкова реално, че се будех и повече не можех да заспя. Гадничко е!
Все пак, ако трябва да избирам между това да живея като "зеленчук" или да умра в полет определено бих избрала второто.
Светъл ден, Марине!:)