Ръката ти до болка стисках, дълго
и думите се давеха в плач.
Грешила съм! Да можеше да върна
направеното. То е мой палач.

Най-трудно е вината да признаеш
и прошка да потърсиш от любим.
Какво от туй, че после ще се каеш.
А прошка ще даде ли твоят син?

Безгрешни ли са само боговете?
Човешкото Лукавия прибра.
Поискайте, готови да дадете
днес ПРОШКА от сърце и от душа.