Тревожен звън и лоша вест. Минута!
Не е възможно! Всичко е шега!
Не стигна време аз да бъда чута.
В сърцето ми господства суета.

Проклета гордост! Дяволи те взели!
Сълзите рукват в неочакван миг.
Съдби далечни, всичко преживели -
ту радости, ту вопъл, болки, вик.

Да можеше с парички да откупя
на времето жестоката вина.
Безпочвеност. Където и да стъпя
от теб ще търся сянка и следа.

Отчаян вик. Как времето да върна?
Проклетите усмивки ми тежат.
Цена висока само да прегърна
загубеното. Не и този път !