Ежедневно разговарям с искрени и двулични.
Гледам ръката си, пръсти различни.
Тъй и при хората , пълни с проблеми,
сложни, заплетени уж, диалеми.

Аз не съм терапевт, психолог,
нямам си титли, контакти с "бог".
Драскам си разни несвързани рими,
всяка писука: "И мен прегърни ме!"

Малко съчувствие, такт, топлина
лек е за крехка, човешка душа.
Времето само ... така не достига.
"Горе главата!"- приятел намига.

Чакайте малко! Така не е редно.
Как да подреждам аз чужди съдби?
После изчезвам за дълго, безследно.
Щом се завърна..."Ела, помогни!"

Втасала Мара и аз като нея.
Опити, грешки... Дали помъдрях?
С приказки сладки навярно умея
сърца да лекувам. Така остарях.

наистина умееш да лекуваш сърца. Примири се с това ;)
...и не остарявай!

Навеждам се, за да мине "четката". Няма да остарявам, обещавам. Оставам си на 18 и толкоз!:))
Слънчев ден!:)

Остаряваме бавно, неусетно дори...

Това не ме притеснява. А теб?;)
Слънчев ден!
от мен

Защо да ме притеснява нещо, което не може да се върне назад?
Слънчев да е твоя ден!

Стига..... Не си остаряла!
Твоето сърце е младо искрено и не е двулично!

И по-добре.:))

И да съм за мен не е проблем. Стига с тези префърцунени муцунки на тема години. Колкото са все са си мои.