Разкажи ми пак нещо красиво.
Нарисувай ми приказен град.
Да препуска сърцето ми диво,
да се чувстваш уверен и млад.

С лека пауза сега наблюдаваш
озарено с възхита лице.
Тъй щастлив и така се надяваш
да прошепна: "Разказваш добре!"

Май забрави какво си говорил.
Изпари се в миг мисълтта.
Не е честно. Какво си ми сторил?
Ти ликуваш: "Обича ме тя!"

Слънчев ден се усмихва сърдечно.
Може нас да визира с очи.
Тази обич разпалена вечно
ще ни топли с магнит и искри.

стихове редиш, Ани!...
Светъл, слънчев ден! :)

Благодаря ти.