Имам право да мълча.
Не изтръгвай думите на сила.
Ням въпрос. В очите ти света
аз отдавна вече съм открила.

Стъклена преграда ни дели.
Шепна думи, сякаш безнадежни,
а от другата страна си просто ТИ,
с цял букет от обич и копнежи.

Късно ли е? Кой ни раздели?
Време ли, пространство или сила?
Подла невъзможност? Може би...
Отговор в мълчание съм скрила.

Криеш думи замечтани,
а понякога - смълчани...

Ами! Аз и мълчание? Невъзможно.:)))