Потръпват раменете ти в мълчание
и погледът ти гузен нещо бяга.
Не си измисляй мъжко оправдание.
Недей за бога! Хич не ти приляга.

Какво ще изтипосаш този път?
Служебна среща, счупена кола?
Не ме интересува. Вяра кът.
Аз първа украсих те с рога.

Така с години хората общуват,
излъгали не друг, а просто себе си.
И не живот... Те просто съществуват.
Самодостатъчни в своите потребности.