Посветено на всеки, който няма очи да види красивото в живота. Поводът да напиша този стих е анонимното човече, което ме тормози на лични. Ето, чети, глупаво и нещастно човече.

Помоли да напиша стих
за покрив стар, порутен, позабравен.
Красивото в него аз открих.
Ще ти разкрия своя малка тайна.

Когато преди четири лета
открих месенце свято и красиво,
и къщичка сред полските цветя
сърцето ми подскачаше щастливо.

Самата стон, потънала в прах,
напукана, отчаяна, самотна
не предизвика в мен сълзи и страх.
Таз къщичка тогава бе сиротна.

Дали се вижда звездното небе?
Ще види този, който пожелае.
Студен палат не може да даде
това, което изградих на края.

Градината ми - цяла в плодове!
А къщата очаква ме, готова.
От злост се свива твоето сърце.
Не го храни с омраза и отрова!