- Страхувай се! Страхувай се от мен!-
изсъска Луцифер в ухото мое.
- Върви далеч от моя светъл ден!
Не можеш да ми нарушиш покоя.

- Душата ти ще взема щом реша!
- Не можеш, ако аз не го желая!
- Опъваш ли се? Виж, какво сега,
човешкото предава се на края.

- Така ли? Може би пък не!
Защо реши, че можеш да ме купиш?
- Пред тебе ДЯВОЛА стои, дете.
За милост ще ревеш и ще се молиш!

- Аз мога да те смачкам в силна длан!
Животът ти дори сега да взема.
- Не можеш, Луцифер! Това е храм.
Душата ми е стих или поема.

-Не се хаби! Днес преходно е всичко.
Най-важното е как си преживал.
Достоен път или слуга с парички?!
За първи път - греда! Не си успял....

преходно е всичко.
"Достоен път или слуга с парички?!"
Трагедията на нашето време е че сме станали слуги на парите...
Щастието с пари не се купува!

Необходимо зло са, няма как да избягаме от това.:)
Светъл ден, Алекс!

не му се давай на Луцифер!
Душата ти е стих или поема...
Поздрав!
Весели празници!!!

Честит празник!:)
За Луцифер - греда!:)))))
Лека вечер!