Дъждът потропва мрачен, недоволен
в прегради от заключени стъкла.
Макар и тих, а не сърдит, пороен
е сам и тъжен, много при това.

Единствена до него за момента
е гордостта, осмивана от всеки.
Замисли се... Онези в парламента
вървят ли по утъпкани пътеки?

Макар и хладен, неудобен, тъжен,
понякога се чувства нежелан.
Прегръщам го. Защо да го отпъждам?
Едва сега почувства се разбран.

Сълзите му потичат с нова сила.
Пречистващи и искрени са те.
Обичам го, защото съм решила -
изчезне ли, къде съм аз? Къде?!