Да можеше рисунки да творя
пейзажи бих рисувала тогава.
По ноти песен, нежна в съня
за приказка, която оживява.

Добро и зло. Палитра многолика.
На тъмен фон луна с безброй звезди.
Не знам защо, но просто те извиках.
Красиво и тревожно. Де си ти?

Кошмарите в прегръдка се стопяват.
Не ми е нужен сън щом ти си тук.
Мечтите пък възторжено изгряват
в рисунка цветна, даже и без звук.