Щом слънцето с усмивка ме поглежда
изграждам най-щастливия си ден.
Прекрасно е и влюбено в "Надежда".
Намигане. Е, как си Супермен?

Алеята в парка отразява
най-синьото и пухкаво небе.
Случайна среща. Тръгваме тогава
под сенките. Ще питаш ли: "Къде?"

Рекичката понася моя кораб
направен от дъсчици и листа.
От устните ти се изплъзна нежно:
"Повярвай скъпа, срещнах любовта."