Все отлагах - ту разговор, среща...
Пак си казвах: "И утре е ден!"
Не откликнах, а молбата гореща
е била нежен зов, адресиран към мен.

През годините тайни изричал
си споделял, къде на шега.
Не разчетох... Така си обичал.
Ех, поете, коварна съдба!

А когато звездите изгряват
пропрочитам пак твойте писма.
Ти си там. Днес сълзите прощават.
Доста късно. Къде си сега?!