Ще те обичам като слънчев лъч.
Прозорецът отварям. Хайде, влизай!
Навън е шумно, чувам детски глъч
от спомени далечни. Не, не бързай!

Учудено се взираш в две очи,
тъй близки, а отнесени далече.
Припомни си онези наши дни
в които обещания изрече.

Завинаги. Такава силна дума.
Препятствия, ирония, съдба.
Тъй искам, а не мога да те върна.
Днес призрак, а до вчера бе мъжа.