Хей, ето на, пристигнах. Посрещни ме!
Защо стоим край дървения праг?
Очи студени, чужди, нямат име
безизразни са. Сякаш си ми враг.

Години на гурбет в страна далечна
прекършили са чувства и мечти.
Сега съм тук, но сякаш най-далечна.
Не съм се променила! Ами ти?

Студено е семейното огнище,
пораснали са нашите деца.
Поглеждам през прозореца - игрище,
на него внуците улисани в игра...

Не съм желана вече в тази къща.
В ръката ми багажа е готов.
Пропуснатото знам, че се не връща.
Сълза и мисъл: "Да ви пази Бог!"