За другите безспорно - преуспял,
но тъжно констатираш, че е грешка.
В черупчица, сред чужди си живял -
известно име, опаковка, дрешка.

Душата ти, прикрита, уязвима
оставаше си в ъгъла сама.
Не беше стих, дори не беше рима.
Безмълво я нарече ти "ТЪГА".

И някак неусетно някой бръкна,
с най-нежни пръсти, внесе светлина.
Не си планирал. Всичко се обърка.
Не я отблъсквай! Тя е ... ЛЮБОВТА!

тъгата и любовта са все едно и също нещо, но като се разделят вече има само ТЪГА!

"Всичко е ЛЮБОВ!"