Пия си кафето и изведнъж силен вятър започва да огъва клоните на дърветата. Не е за вярване, но цяла метална конструкция на ламаринен покрив премина пред прозореца ми. Някой комшия, който е отишъл на работа остана без покрив. Прозорецът на спалнята ми гледа към полянка, а не към улицата. Замислих се, ако този покрив беше паднал върху човек за какви поражения щяхме да говорим. На тази поляна често играят малки деца. Просто случката е в ранен час и децата явно спят. Ето на това му викам късмет!

"Свърши вече хубавото време...".

Ще ти отговоря така: "Няма нищо по-хубаво от лошото време!". За щастливите хора е все едно какво е времето. "Аз пея под дъжда" е доказателство за думите ми.
Хубав ден!
от мен