Скъсана струна, последна цигара.
Свърши се вече. Това е, нали?
Погледът празен, но вперен в безкрая.
Пътят без изход. Защо ли боли?

Толкоз планирани, разни задачки.
Раз - диагноза и всичко е КРАЙ.
Всеки съдбата до гроба си влачи.
В ада си слязъл, а имало рай.

После усмивка, но кратка и тъжна.
Ти си обичал, болял... А за теб?
Махаш с ръка и неволно отпъждаш
мисли горчиви. Какво ли е "след" ?

Може би тъмно и тихо, без вятър.
Никой не чува словата ти, ех.
Плоча от мрамор, букет от приятел.
Спомен, че имаше нявга ЧОВЕК.

човекът се превръща в спомен...
Поздрав, Ани!

За някои си спомняме с ДОБРО, а други май е по-добре да не помним...
Поздрави!

Някой беше казал: "Човек се ражда, за да умре!"

А според мен за да живее.

много е тъжно и много реално !!!!!!! радвам се че твориш \m/,

Всичко е преходно, а защо е тази "надпревара"? Тъжно е, когато един миг преобръща живота ти с главата надолу.
Благодаря ти, че четеш драсканиците ми.;)

Спомени , спомени ....:)))
Дай нещо весело , кактo ти знаеш ! :)

Добре. Понякога си мисля, че в предишния си живот съм била златната рибка.
Към 20 ч ще драсна набързо 3 стихчета, ведри и оптимистични, обещавам!:)
Хубав ден!
от мен