Някой минуси зверски кове
и си мисли, че много ми пука.
Аз усмихвам се. Всъщност къде
си приятелю? Хайде, на слука!

Пазарувах сега в "Березка"
руска водка, сальотка, фъстък.
С уверена, дръзка походка
пръсках кинти далече от тук.

Ти се пулиш от злоба човешка.
Трупаш точки от палчета. Прах!
Няма полза от проба. Все грешка.
Анонимен, живееш сред страх.

Не им се давай на анонимните :)))

Много свежо стихо.
Поздрави!

Често ми се случва напоследък някакви разочаровани и обидени от живота хора да ме нападат виртуално. Не, не им се сърдя. По правило може да ме заболи само, ако е от близък човек. Виртуални, скрити зад анонимност не могат да ме обидят. Все пак си представям как се гърчат, разяждани от злоба, завист, ревност... Та нима тяхното е ЖИВОТ? Не мисля.
Поздрави, Дидо!