Витошка. Пиер пиеше кафе с Явор и уговаряха условия по проекта. Петцифрената сума по сметката на Явор свърши работа и протеста беше туширан. Без помощта на синдиката нямаше да се получи. С малка част от парите Явор купи около двайсетина дръвчета по пет лева и ги раздаде на еколозите. Лидия беше осигурила разрешително от общината и природозащитниците залесиха малка алея.
Двамата мъже разговаряха спокойно и от време на време хвърляха безразлични погледи на преминаващите.
По същото време Виктория подписа договор за крупна сума. Нае се да направи проект за интериора на новостроящ се хотел в Родопите и се закле, че ако изведе сделката до успешен край ще изръси съдържанието на портмонето си на първия срещнат просяк. Тя беше толкова емоционална и неразумна, че повечето хора биха счели поведението и за налудничаво.
Червено и черно беше комбинацията на която заложи. Виктория излезе от офиса на "Алабин" и зави покрай "Макдоналдс". На не повече от десет метра съзря просяк, с ампутиран крак. "Душите ни са ампутирани вече" - помисли си момичето с тъга. С бързи крачки приближи и отвори чантата си. Тя взе в ръка червеното си портмоне и без да поглежда повече го обърна с дъното нагоре. Изсипа се дъжд от банкноти и монети. Просякът гледаше невярващо и започна да реди благословии, а тя се изчерви от неудобство и побърза да се скрие в близката пряка. Вики имаше чувството, че безброй непознати погледи я пронизват с презрение за постъпката и. "Нека да е глупаво! Най-сетне направих нещо добро." Момичето вдигна победоносно глава и походката и стана още по-уверена.
Имаше един човек, който стана неволен свидетел на всичко това. На Пиер му стана тъжно, че нямаше нейната свобода за действие. Всъщност той никога не би го направил, защото... Беше уверен, че повечето просяци са измамници. Възпитанието наложено от Лидия беше в типично консервативен стил и там съществуваха два свята - на победители и победени. Той имаше пожизнена членска карта за отбора на първите.
Изведнъж му се прииска да я догони, да я вземе в прегръдката си, но отчете, че би било глупаво. Младият мъж продължи срещата си, но мислите му последваха момичето с червеното палто.
- Е, какво ще кажеш?- Явор го погледна и направи пауза в очакване на отговор.
- Извинявай. - дори не беше чул за какво иде реч. - Както винаги си прав.
Явор се разсмя.
- Явно не следиш разговора. Та ти винаги си бил против да съкратиш част от хората и да наемеш подизпълнител. Сигурен ли си, че го искаш?
Пиер се смути. Сам беше влязъл в капана.
- Е, не е окончателно и ще трябва да го обмисля. Изпрати ми предложенията си по имейла.
Срещата приключи и кой знае защо, но той мина по същата уличка с надежда да я види. Толкова грозни и стари сгради... Преминаващи коли и хора, които неистово го дразнеха. Напрегна зрението си, но от Вики нямаше и следа.

следва

Интересно, хареса ми.

Е, какво ти хареса точно? Купуването на синдикални лидери? Прах в очите на еколозите с дръвчета за има-няма 100 лева? Да дадеш на просешкия бизнес последните си пари, а същия този просяк сигурно може да те купи и продаде без да му мигне окото? Най-тъжна е реакцията на обществото, което всякак ще те заклейми. Дори ДОБРОТО в държавата ни е обречено.
Хубав ден, Христо!