Постинг
26.10.2012 08:44 -
Непознати
Автор: zabavnata
Категория: Лични дневници
Прочетен: 678 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 03.07.2013 07:24
Прочетен: 678 Коментари: 6 Гласове:
10
Последна промяна: 03.07.2013 07:24
Наблюдаваше я от дълго време. Пиеше с удоволствие кафето си и допушваше последна цигара.
Тя бърбореше с някакви младежи и ръкомахаше жизнено, а до ушите му достигаше младежки, искрен смях. Нейните приятели. Смачка с усмивка празната кутия.
Най сетне го видя и широка усмивка озари лицето и. Тя му изпрати въздушна целувка и продължи разговора. А, не. Това можеше да продължи с часове, а той нямаше търпение. Стана рязко от стола и се запъти към групата.
Тя го прегърна и остана сгушена близо до сърцето му.
- Та-та-ра-таааааа! Това е Наско, приятелят ми.- представи го общо на групата младежи.
Те мълчаливо го наблюдаваха като стока на промоция в някой МОЛ. Дали имаше одобрението им или му се присмиваха?
Някой протегна ръка.
-Светослав.
Пое ръката и погледна младежа.Готин тип.
-Вики има много идеи за проекта. Ще издам, че столовете ще са тип "сълза".
- И такива ли има вече?- Наско повдигна вежди.
- Аз съм Ирина.- дребно девойче подаде ръка приятелски.
- Наско.
Имаше още едно момиче в групата, което с нежелание се представи.
- А аз съм Моника. Вики, къде го кри до сега?
Вики погледна хитро и намигна.
- Аха, да ви го дам на вас ли, лами такива? Нееее. Пазя си гаджето.
Стана му топло и хубаво. След толкова грижи, битовизми, задължения най-сетне беше намерил нещо ценно и истинско. Тя беше толкова емоционална, толкова готина и пълна противоположност на неговия спокоен характер. При него разумът диктуваше всяка стъпка, а при нея емоцията. Не беше броил вече колко пъти я измъкваше от какви ли не каши.
Спомни си как след някакъв купон в апартамента и едно момиче беше припаднало от алкохолно отравяне. Вики му звънна в 2часа през нощта и той без да се замисли отиде. Цяла нощ стояха в болницата. Никога не я беше виждал толкова унила и безпомощна. Беше като премръзнало кученце. Хапеше устни и се бореше с угризенията си. Той имаше намерение да и се скара, но беше разколебан. Един поглед изпълнен с укор, само това.
Понякога имаше чувството, че е нейн попечител, но му харесваше да се грижи за нея. Не беше очарован от тревогите, които му създаваше, но как иначе щеше да е тя. А пък той я харесваше, дори с недостатъците.Харесваше... Не беше точно това. Беше се опитвал да не и звъни, да не я вижда, но му липсваше. Повече от ден за него беше цяло мъчение.
А, ето сега ... Не я чуваше какво толкова чурулика, но на фона на мрачното време беше като едно истинско слънце. "Моето слънце"- помисли си той и я притисна още по-близо.
следва
Тя бърбореше с някакви младежи и ръкомахаше жизнено, а до ушите му достигаше младежки, искрен смях. Нейните приятели. Смачка с усмивка празната кутия.
Най сетне го видя и широка усмивка озари лицето и. Тя му изпрати въздушна целувка и продължи разговора. А, не. Това можеше да продължи с часове, а той нямаше търпение. Стана рязко от стола и се запъти към групата.
Тя го прегърна и остана сгушена близо до сърцето му.
- Та-та-ра-таааааа! Това е Наско, приятелят ми.- представи го общо на групата младежи.
Те мълчаливо го наблюдаваха като стока на промоция в някой МОЛ. Дали имаше одобрението им или му се присмиваха?
Някой протегна ръка.
-Светослав.
Пое ръката и погледна младежа.Готин тип.
-Вики има много идеи за проекта. Ще издам, че столовете ще са тип "сълза".
- И такива ли има вече?- Наско повдигна вежди.
- Аз съм Ирина.- дребно девойче подаде ръка приятелски.
- Наско.
Имаше още едно момиче в групата, което с нежелание се представи.
- А аз съм Моника. Вики, къде го кри до сега?
Вики погледна хитро и намигна.
- Аха, да ви го дам на вас ли, лами такива? Нееее. Пазя си гаджето.
Стана му топло и хубаво. След толкова грижи, битовизми, задължения най-сетне беше намерил нещо ценно и истинско. Тя беше толкова емоционална, толкова готина и пълна противоположност на неговия спокоен характер. При него разумът диктуваше всяка стъпка, а при нея емоцията. Не беше броил вече колко пъти я измъкваше от какви ли не каши.
Спомни си как след някакъв купон в апартамента и едно момиче беше припаднало от алкохолно отравяне. Вики му звънна в 2часа през нощта и той без да се замисли отиде. Цяла нощ стояха в болницата. Никога не я беше виждал толкова унила и безпомощна. Беше като премръзнало кученце. Хапеше устни и се бореше с угризенията си. Той имаше намерение да и се скара, но беше разколебан. Един поглед изпълнен с укор, само това.
Понякога имаше чувството, че е нейн попечител, но му харесваше да се грижи за нея. Не беше очарован от тревогите, които му създаваше, но как иначе щеше да е тя. А пък той я харесваше, дори с недостатъците.Харесваше... Не беше точно това. Беше се опитвал да не и звъни, да не я вижда, но му липсваше. Повече от ден за него беше цяло мъчение.
А, ето сега ... Не я чуваше какво толкова чурулика, но на фона на мрачното време беше като едно истинско слънце. "Моето слънце"- помисли си той и я притисна още по-близо.
следва
1.
hristo27 -
Хареса ми. Много хубаво разказваш.
26.10.2012 09:23
26.10.2012 09:23
Хареса ми. Много хубаво разказваш.
цитирайИзмислям си. Ще се опитам да предам емоция, красота на грозното и пошлото, това, което дори ние заклеймяваме в ежедневието си. Кой ни дава право?
Христо, нали не ми броиш многобройните грешки по правопис? :))))))))))))))
Хубав ден!
от мен
цитирайХристо, нали не ми броиш многобройните грешки по правопис? :))))))))))))))
Хубав ден!
от мен
3.
hristo27 -
Измислям си. Ще се опитам да предам ...
26.10.2012 14:38
26.10.2012 14:38
zabavnata написа:
Измислям си. Ще се опитам да предам емоция, красота на грозното и пошлото, това, което дори ние заклеймяваме в ежедневието си. Кой ни дава право?
Христо, нали не ми броиш многобройните грешки по правопис? :))))))))))))))
Хубав ден!
от мен
Христо, нали не ми броиш многобройните грешки по правопис? :))))))))))))))
Хубав ден!
от мен
Не се притеснявай. Някои тук без никакви граматически грешки пишат глупости, а себеподобните им ги аплодират.
Нормално. В държавата има зелен светофар за простотията и корупцията.
цитирай"завиждам на всички влюбени", тези още са на първата фаза, с многото химия. Усмивки, Ани, да знаеш, удава ти се и прозата, защото в поезията си направо корифей. Усмивчици и до скоро!
цитирайЗдравей, Мая! Леле, ще се взема на сериозно и гледай какво става!:))
Поезията ми е много любима и вероятно тя изкарва на повърхносттта най-доброто от човека, неговата "душа".
Хубави почивни дни и до скоро!
цитирайПоезията ми е много любима и вероятно тя изкарва на повърхносттта най-доброто от човека, неговата "душа".
Хубави почивни дни и до скоро!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.