Повява хладен, леден вятър
и сгушена в своето палто
усещам, че загубих стар приятел.
Дори не питам "Как?" или "Защо?".

Приятелството не е лична сделка,
условия, изгода и пари,
дори не е захвърлена обелка
в боклука от картофите, нали?

Затворена е страницата. Нищо.
Не е било, а времето лети.
Дори да мисля вече е излишно,
но празно е и някак ме боли.

Кафе отпивам. Толкоз многоцветно
е времето дошло с есента.
Завръщам се в безгрижното си детство
от спомени. Целувам пак деня.

От спомените е Ани, не можем ги изтри ...

Не е. Имам прекрасни спомени и приятели от онези далечни години. Замислих се за днес, за тези, които никога не са били, но умело са ни заблуждавали.
Поздрави!:)
ПП - Есента е много красива. Тук вече се усеща студеното. Дано в Русе да е по-топличко.

Ще си го копирам, за да си го имам. Предполагам нямаш нищо против. Поздрави!

При условие, че няма да го продаваш някъде или да го представяш за свое.:)))))))))))
Хубав ден!
Ани

няма да си разваляме уважението.:)) Само за мен е. Не мога да излъжа никой, че е мое.Стилът ни е различен. Приятна вечер!

E, добре тогава. Може.
Лека нощ!:)