Не нарушавай тази тишина.
Обичам я такава, помежду ни.
Неписани са тези правила,
но вече ги научих. Губиш ме.

Оковите в карторга ми тежат
и нямам право мниние да имам.
Щом чуждите обиждат и винят
за близки ли приятелите взимам?

Научих се. Покой и тишина.
Обичам я, а тя не наранява.
С очи изчакваш думи и слова.
Загубих се, съвсем съм закъсняла...

тишината е най-доброто, което ни се случва....

Зависи. Когато нежеланието да общуваме ражда тишина е тъжно.
Хубав ден!:)
от мен