Обичам те, проливен, вечен дъжд.
Обичам те, макар да си намръщен.
В лицето твое виждам лик на мъж,
когото с топлината си обгръщам.

Сълзите ти не спират да валят.
С целувка пресушавам тази влага.
Щом чувствата не спират и текат
любов раздавам. Просто се налага.

Какво от туй, че някой те кори?
Какво от туй, че някой не разбира?
Обичам те, такъв какъвто си.
Вселена от любов в теб намирам.

Есента напомни за себе си с благодатен дъжд.

Чуден дъжд, който много обичам.

но описан по този прекрасен начин... не знам...,
май ще започна да го харесвам. ;-)
Поздрави за прекрасното стихо!

Знаех си, че ще го заобичаш.
Поздрави и хубава седмица!

Mnogo hubavo stihche Ani!
Sporna sedmica ti jelaq!

Благодаря. Пречистващ, топъл дъжд.
Хубава седмица!

Не ми харесва избора, но от вятъра и дъжда избирам дъжда.:))
Стихът е хубав, но няма да ме накара да заобичам есенния дъжд, летният е една мечта...
Поздрав, Ани!:)

Е, колкото хора - толкова и мнения...
Лека вечер!