Събуди я настойчив телефонен звън. Погледна сънено дисплея... 4 часа. Реши, че е грешка и отхвърли обаждането. Тъкмо се унасяше в сън и отново. Ех, аман от пияници! Този сигурно не виждаше цифрите, които набира.
- Да, моля?
- Вики, спиш ли? - гласът на Пиер не беше много уверен.
- Не, разбира се. В 4 часа през нощта обикновенно играя хоро. - отговори му тя. Вече съвсем се разсъни.
Той се смееше.
- Може ли да поговорим?
Момичето се ядоса.
- Но ние говорим. - никой не и беше кроил такъв подъл номер до сега. Изтърпя го, беше мила и любезна, дори му даде визитката си. Уговорката беше да го консултира, но не и по това време на денонощието.
- Сама ли си? - попита я неуверено.
- Може би. Чакай да видя дали под леглото или в гардероба не се е скрил някой. - тя избута слушалката на страни и се приготви да спи. Не беше затворила. Той се опита да проведе смислен разговор, но не се получи. Пусна и песен на Селин Дион. Тя се заслуша.
Взе слушалката и кресна:
- Защо по дяволите ми звъниш по това време?
Чу нещо като въздишка.
- Не можах да заспя и ... мислех за теб.
О, да. Заучени фразички. Сигурно всички тъпачки "кълвяха" на това.
- Вики, кой беше възрастния мъж с теб в парка? - реши да бъде директен.
Тя беше сънена и объркана. Защо и причиняваше болка? Защо?
- Пиер, аз имам много лица. Днес ти се запозна с една добре изглеждаща млада дама, но това е само опаковка, а тя често лъже. Може би от вътре е празна или има развален бонбон. Колкото и да беше твърда и загорча, а нещо странно намокри бузите и. Плачеше.
- Аз съм глупак! Не исках да те разстройвам. - гласът му беше искрен. - Може ли да дойда, съвсем за мъничко? Обещавам да се държа възпитано.
Тя не отговори нито с да, нито с не, а просто му затвори. Очакваше да звънне, но това  не се случи.
Вики най-сетне заспа и сънува странен сън. Гора, поляна с много цветя и стръкчета тревички с роса и калинки. Тя разпери ръце и се строполи на полянката. Усети нещо меко на бузата си, а когато отвори очи се оказа в прегръдките на Пиер. Събуди се с писък. Кошмар! Защо сънуваше този непознат човек? После се сети, че той я събуди безпричинно и го наруга полугласно.
- Полудявам! - каза сама на себе си Вики и стана. Беше около 6 часа сутринта. Чу леко дращене по вратата и помисли, че е някое безпризорно куче. Все пак отвори и ... Един безупречно изглеждащ младеж държеше термос в ръка.
- Може ли?
- Може ли, какво?
- Да вляза. Нося кафе, а също и шоколадови бисквитки. Не обичам да пия сам кафето си.
Тя отвори широко уста и понечи да каже нещо, но думите застинаха. Все пак се отмести и му посочи вратата към кухнята.
След половин час двамата вече разговаряха оживено на различни теми и се смееха.
- Както виждаш, не те изядох. Злодеят в мен напира да те схруска, но е време да вървя на работа. Чао, Вики! - той я целуна нежно по бузата и побърза да излезе.
Навън се изсипа проливен дъжд. Вики му махна от прозореца си, а той правеше невероятни муцунки. Тя се разсмя. Вече почти забрави, че преди 3 часа му беше ужасно сърдита.
След час тя също трябваше да тръгва. Задържа чашата му в ръка и чак сега се сети, че той забрави да си вземе термоса. Лицето и ликуваше. Завъртя се във въображаем танц и дори времето не можеше да попречи на доброто и настроение.

следва