Вятърно утро играе с косите,
все закачливо разбърква ги, ех.
Тъй ги пилее, че скрива очите.
Как да не мрънка от него човек?

Ветре, поспри се! Минутка, защото
с есеннни капки дъждецът вали.
Малка прашинка ми влезе в окото.
Сякаш ми казваш: "Сега намигни!"

Нещо се случва, когато намигам.
Разни чудаци усмихват се в миг.
Клонче дъждовно, едва го достигам...
Мигане вечно, превръща се в тик.

Ти продължаваш разходката с мене.
Днес ме съпътстваш до всички бели.
Сърдя се уж, но така си потребен.
Облаци гониш и спря да вали.

и чудато ти се усмихвам.
Светъл ден!

сякаш и мен ме подгони лудия вятър, разроши косите ми... Ех, защо не изведох аз мопсовете тези сутрин. Довечера ще си наваксам. Голяма игра ще падне: мопсовете, аз и лудия вятър. Откога не съм била дете?

Благодаря ти. Хубав ден, изпълнен с много усмивки!
Ани

Ами... Само да не те отвее като Дороти, а иначе си флиртувай с него, лошо няма.
Прегръдки за теб и целувки за мопсчетата!:)

уф не мога да се радвам на вятъра - изнервя ме, но на твоето стихотворение се зарадвах :))))

Само се прави на студен и страшен, но иначе си е един много готин вятър.
Поздрави и хубав ден!