С ръцете си обгръщам те горещо
и се разтапям сякаш, като свещ.
Вълнуваща е тази първа среща.
Целувка нежна можеш да дадеш.

Светлинните табла на нощен град
намигат и ликуват многоцветно.
Не се страхувам. Всеки поглед плах
е пълен с обич. Не е никак вредно.

Намираме кафе обезлюдено.
Часът е някъде към три.
Съмнения разпръсват се. Последно:
Обичам те безпаметно! А ти?

Ах, всичко е магично и красиво!
Завърта се светът около нас.
Сърцето ми подскача в танц, щастливо.
Стрелките спряха. Времето е час.

ти сякаш си на седемнадесет. Дай боже, толкова влюбено звучи. Весели празници!

за хубавото стихо!... Обичаш ли целувки?...

Здравей, Мая! Понякога се чувствам на толкова и е хубаво, много хубаво.;)
Весели празници, Мая!

Благодаря. Е, как?!;)
Светли празници, Марине!