Дъждец ръми загадъчно и тихо.
Сивее ден по своему красив.
Не мога и не искам да те питам
далеч от мен дали ще си щастлив?

Безмълвна е раздялата. Усмивка,
макар от вътре всичко да боли.
И знам, че трябва, а сърцето свиква.
Нима е нужно? Свиква ли? Дали?

Увереност загубвам, празно, нищо.
Загубих се сред хиляди лъжи.
Дъждът вали в косите ми. Не виждам.
Какво от туй, че мокра съм почти.

Дори и непознати с укор цъкат
и стрелкат ме с очите си, стрели.
Та те не знаят... Всеки ден ли губят
човек най-скъп? Това си всъщност ти.

Някои считат, че вече всичко е казано, но всеки я чувства по своему. Сега ти е времето...

"Всичко е ЛЮБОВ!". Обичам да обичам.