Разреши ми до теб да приседна,
да помилвам лика ти тъй блед.
Просто усет за среща последна
и тегобно мълчание след...

Избледнелият поглед, измъчен
пак отронва сълза след сълза.
Просто сянка от обич прегръщам,
за кураж пък ти стискам ръка.

Този път е безмилостен. Нека!
Пожелай ме след този живот,
а пък аз ще проправя пътека
и за теб ще намеря кивот.

Не очаквай сълзи безутешни.
Само гняв към небето, звезди.
Няма хора в живота безгрешни.
Аз не съм, той не е. Ами ти?

Нещо мокро страните ми гали.
Немощ твоя стопира плача.
Виж простора! Там птици летяли.
Край на пътя с любима жена.

Тъжно, красиво стихо!...
Лека вечер!

Все си казвам, че няма да пиша тъжни неща, но понякога такава муза ме навестява.
Лека нощ, Марински!

Вдъхновява ме стихото на Руми Симова - Осичката. Опознай я, няма да съжаляваш; Въпреки, че както казва Гьоте:

Щом е стихоплетец - нахалос
скромност в него ще подириш.
Няма гъдулар, с наслада
чужда песен да засвири.
Но да ги коря? Не мога
да окажа чест такава.

Не е... В реала е друго, къде по-добро, къде по-лошо. Кой знае?!