Прегръщам деня ти, тъй светъл и чуден,
че в него се чувствам уютно. Звезди.
С възхита те гледам заспал или буден.
Усмивки пораждаш, защото си ти.

И скрила в сърцето любимия образ,
откраднала ден за страхотни мечти
разпръсквам си чувствата, вече на показ
в букет от усмивки за тебе. Вземи!

Лъчи отразяват искри в очите,
съвсем непонятно за сива тълпа.
Живейте бе, хора! Защо ме вините?
От страст изтъкана съм, огън жена.

Да не прегориш. Не, че поета трябва да е безчувствен. Често чрез словото, компенсираме липсващата ни реална активност...

Аз и в реала съм влюбена мечтателка.
Поздрави!:)