Да рисуваме с думи,
с най-красиви слова
по невидими друми
как върви любовта.

Тя е нежна, красива,
с най-добрите очи.
Любовта е щастлива
щом докоснеш я ти.

А понякога дръзко
я отпъждаме, ех...
Следва битка да връщаш
тъй обичан човек.

Без любов всъщност няма
ни живот, ни мечти.
Тъй красива, желана,
приюти я. Бъди!

А има и ангели паднали, ангели войни, дори ангел на смъртта, отнасящ душите ни. Както и палавия ангел на любовта Амур, със стрелите си, често, жестоко нараняващ ни. Явно зовеш последния. Защо, такава сантименталност в деловата ни реалност?

Паралелни светове. Единият е студен и скучен, лишен от емоция, "метален", а другият какъвто си го нарисуваме. Така и не се научих да изкореня емоциите. Амур ми е любимец и той го знае.;)