Щом прелива реката в мен
от познати, преплетени чувства
си сглобявам среднощен рефрен
и рисувам, направо изкуство.

С леко щракване, хоп и сега
в тъмнината изгряват светулки.
Моят дух все лети... Свобода!
Боса стъпвам, не трябват обувки.

В този час и прозорците спят.
Тишината е спряла до мене.
Само влюбени с пръсти броят
звездни мигове, толкоз потребни.

С пожелание за звездни мигове!...

Благодаря ти за чудесното пожелание. Да ти се връща по 100 !
Лека нощ!:)