Нарушено мълчание, ето
пак споделям си всичко с теб.
Просто кимваш и казваш: "Прието!",
но не казваш и думичка след...

Само тъжния поглед, отнесен
ми разказва без думи едно,
че си страдал. Усмивка и песен...
Лека влага в очите. Защо?

Твойта болка вгорчава деня ми,
вледенява копнежа дори.
Шепнеш бързо: "Сега прегърни ме!"
и потича река от сълзи.

Невъзможна, а толкоз реална
любовта ни огрява света.
Нямам грим, нито рокличка бална.
Поглед, мисъл... Подай ми ръка!