Със злост отпъждаш моите приятели.
Не ги гони. Недей! Поспри.
Боли за тях, макар и невлиятелни.
Зачеркваш тях и губиш мене ти.

Тогава се затварям пак студено
и кратко отговарям с да и не.
Крилото ми е счупено, ранено.
Попитай как съм. Може би добре.

Днес скитам по крайбрежни улици.
Дъждът студен от теб е по-желан.
"Приятелите", вече шепа, глутници
са също като тебе. Неразбран.

Неблагодарна съм била. Калъпче.
Отровата се пие на веднъж.
Не позволявам някой да ме тъпче!
А нявга те обичах, беше мъж...