С най-ситни букви писал си - "вина"
и листчето е смачкано, в коша.
За прошката ни дума, за това
излиза, че съм пряма, но и лоша.

Невидима е, в моите очи.
Усещане за нещо споделено.
Обидата остава да тежи.
Раздяла е нужна, да, решено.

Вина, предателство, лъжи...
Била съм лоша, не отричам.
Мрази ме пак, недей тъжи.
Аз прошка съм и те обичам!

Хареса ми стихото... Нужна е сила на духа, на душата, за да можеш да разбереш, да простиш, да обичаш...

Безусловната прощава, не вини. Другото е интереси, храна за егото, всичко друго но не и ЛЮБОВ.
Поздрави!:)

Ха, така.
Право, куме, та в очи!

Така. За липсата на световен мир пак аз, така да знаеш.;)
Обичам да гледам на конфликтите от към смешната страна, но понякога тайничко плача, от обида.
Хубав ден, Христо!

но това ми хареса! :)
Поздрав! :)

Тема, която е стара колкото света.
Хубав ден!