Постинг
23.04.2013 09:35 -
Лицето на АЛЧНОСТТА
Лакомията няма цена.
Лакомията няма насита.
Лик си има, на мъж, на жена.
Нещо каза. Какво ме попита?
Стой далече, проказа, мъгла.
Огледалото страшно ме плаши.
Ненаситност в него видях.
В него счупих последните чаши.
А рисувах с бои, красота.
Беше нявга, далече, далече.
Алчнотията в мен оживя
и се справя блестящо, човече.
Безсърдечие, студ и мъгла,
неусещаща чуждата болка.
Най-безлични са тез същества
като мен. Нароихме се. Колко?
Лакомията няма насита.
Лик си има, на мъж, на жена.
Нещо каза. Какво ме попита?
Стой далече, проказа, мъгла.
Огледалото страшно ме плаши.
Ненаситност в него видях.
В него счупих последните чаши.
А рисувах с бои, красота.
Беше нявга, далече, далече.
Алчнотията в мен оживя
и се справя блестящо, човече.
Безсърдечие, студ и мъгла,
неусещаща чуждата болка.
Най-безлични са тез същества
като мен. Нароихме се. Колко?
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.