Кое е право и кое не е
омръзна ми с години да се питам.
Усмивката с последващо "Добре!"
работи безотказно. Е, излитам.

Да казваш "Да", когато искаш "Не"
или да следваш тези в разрез с правилата
не ми е по вкуса. Какво "Добре" ?
На рубик куб са мислите в главата.

Но "Да" , "Добре" държат се все учтиво
и тук са подредени, пак удобни.
Превърнаха се в нещо уродливо.
Кога "Не става!" с мах ще ги прогони?!

Търпението капчица прелива.
Пресипна ми гласа от "Да", "Добре".
Доброто в мен по малко си отива.
Загубих си гласа. Сега, къде?!