Аз рисувам в очите ти знак
от пожари в които изгарям.
Целуни ме отново и пак
твойто име на сън ще повтарям.

Вятър леко ни маха с ръка
и огъва немирните клони.
Време няма. Секунда. Сега
настоящето мислите гони.

Двама в усет за нещо добро
след забързани срещи, отново.
Нещо искаш да кажеш. Какво?
"По хлапашки съм влюбен!". Готово.

и по детски чиста любов. Като вълшебница си. Прегръдки, Анич, хубав ден!

Е, хубаво е, нали?
Хубав ден!