Аз рисувам в очите ти свят
с пъстроцветни боички и зная,
че помагаш на своя събрат
да се вдигне. Така е до края.

Озареното твое лице
днес ликува от пламъци. Ето!
Сякаш пак се превръщаш в дете
и уверено стъпваш, където
се простира небето безспир
тъй загадъчно, мрачно понякога
и целува върха на баир
миг преди да го скрие в сянка.

Ала утрото твърде добро
ще разпръсне лъчите си щедро.
Няма мисъл за никакво зло.
Днес е слънчево, влюбено, ведро.