Днес разсърди се лошо земята,
залюля ни в поредния тръс.
Май обидена беше самата
на човешката алчност и злост.

Разрушени стени, пепел сива.
Мравки жалки в природната шир.
Да се сърди така и отива,
ала идва разруха подир.

Земетръс разлюлява земята,
не последен, а още един.
В миг на ужас се моли душата.
А защо на земята вредим?

Това е бумеранг... Експлоатираме Природата - и тя ни го връща...

Какво ли не изкопахме от нея. Копаеме злато, а сме алчни и за шифтов газ. И все не ни достига! Искаме още и още, но не за да оцелеем, а за да я ОГРАБИМ и осребрим печалбите си. Тъпкано ще ни го върне тя, така да знаеш. В някои моменти парите не са достатъчни, за да я умилостивим. Не искам сънищата ми да са пророчески, но видях едно наводнение от спукана язовирна стена и беше страшно. Сън, лош кошмар. Понякога сънищата ми се повтарят в реала, а това си е страшничко.
Хубав ден ти желая!:)