Превърнаха в кокошкарник
"престижния" ни офис, ах.
Интриги, завист в змиярник.
Къде попаднах? Проумях.

С ирония тъпачка проста
обсъжда дъщеря на шеф.
Не искам пак да бъда лоша,
но как ли да работя с кеф?

По телефона звездна пикла
нахули бившия си бос.
Клиентът ошашавен кихва
дискретно с алергичен нос.

Така минават осем часа -
лигочи, клюки и лъжи.
Не мога на банкетна маса
да вдигна тост за тях, уви.

Моралът братко се превърна
в стотинчица невзрачна тук.
На простия как да отвърна?
Не ме докосвай бе, боклук!