Всяка прилика с действителни лица и събития е напълно случайна. Случката е измислена, както и имената в този кратък разказ

 Вървеше по алеята изтръпнал от страх. Около него плътно се движеше охрана състояща се от шест добре обучени горили. Сега се чувстваше слаб и болен, омерзен. Беше се превърнал в едно спаружено старче, с изцъклени сини очи, а кокалите прозираха през бледата кожа. Беше генерал и редеше съдби, вътрешни и външни политики, парични потоци, офшорни зони, разузнаване и контраразузнаване. Бе създал не една и две империи и от никому неизвестни хора създаваше личности. Непокорните заличаваше или правеше живота им черен. Владееше до съвършенство манипулацията.
 Какво значение има кой си, когато вървиш по централната алея на гробищния парк. Усмихна се на мислите си. Мина покрай величествени паметници, от черен мрамор, които бяха в съседство със запустели гробове около които се въргаляха непочистени отпадъци. Кой ли спеше в тези незнайни гробове? Къде ли бяха близките им?
.- Господин Пеев, стигнахме. - някой докосна рамото му. Той излезе от унеса си и поспря за момент. Отключиха вратата на оградата, която тихо пазеше семейната гробница от вандали и посегателства. Тук спяха съпругата и синът му. Искаше да почувства нещо, но сълзите не идваха. Сякаш невидима ръка го стискаше за гушата. Самият той беше болен, неизлечимо болен. Идва момент в който няма значение кой си и от къде идваш.
Малко просяче мина и се обърна към охраната:
- Бате, дай едно левче! За хляб ги искам, че братчетата ми са гладни. За живите бате, пък дано бог прости на умрелите и да почиват в мир.
Охраната се надвеси заплашително над циганчето:
- Ей, мърльо! И тука ли няма мира от вас бе, напаст циганска. Ай, твойта...
- Млъкни, Иво. Не и тук, на гроба на жена ми.- старчето ненадейно се оживи.- Доведете / искаше да каже цигането, но се спря/ детето.
Цигането ревна.
- Чичо, нищо не съм направил. Не ми давайте левче, но не ме бийте, моля ви.
Генералът се усмихна.Никой не знаеше колко точно пари има, защото имаше и кръгове на влияние както в България, така и в Цюрих, Виена, Москва, Ню Йорк...
- Донесете яденето! - Две яки момчета се отправиха към един от бронираните джипове. В две кошници имаше подредени купички, като за коктейл - череши, домашни питчици, сладки, няколко вида постни ястия. В другата кошница имаше марково вино, бутилка с минерална вода, свещи.
- Чакай, малко. Първо ще оставим на тази баба и на моя син, а после ще хапнем. Искаш ли? - той погледна изпитателно детето.
- Искам.- преглътна лакомо цигането.
Бавно и с финес Пеев преля гроба първо с вода, а после и с вино, правейки кръст. Бутилките остави отворени. В една купичка нареди от всички лакомства и ястия и остави на гроба.
- Чичо, а жито носиш ли?
Беше забравил.
- Житото е за опрощение. - Цигането го погледна с огромни и невинни очи.
- Как се казваш хлапе?
- Делян. А ти?
- Аз съм Иван, Деляне.
Охраната погледна с учудване тази сцена. Никой не смееше да противоречи на генералските прищевки.
- Какъв искаш да станеш като пораснеш?
- Като теб. Искам да бъда като теб.
Стана му задушно, но не от времето. Стори му се, че съпругата му го гледа с укор. Ненадейно пребледня. Защо ли виждаше характер в това непознато момче. Нямаше време за собствиния си син, въпреки, че плати за най-доброто образование.
- А професия? Коя професия ти харесва, момчето ми?
- На полицая, на пожарникаря и на лекаря. - момчето се оживи. Те спасяват хора.
- А ако имаш пари, ама много пари какво би направил?
- Пак бих спасявал хора. - упорстваше момчето.
- Добре. Нека предположим, че имаш 2 милиарда, а това са много пари все пак. Защо ще ти е да работиш?
- Не чичо, ти не разбираш. Ако бях лекар пак бих оперирал, пак бих спасявал хора. А с парите щях да направя нещо добро и красиво, което да остане и след мен.
- Хапвай сега, хапвай.
Детето се нахвърли и жадно поглъщаше огромни късове храна.
- Сипете му сок.
- Може ли още една прасковка, че са много вкусни?
- Може.
- Викторе, ти ще изпратиш това дете до къщата му. Ела сега! - той дръпна леко настрани охраната си.
- Искам още утре да оформиш документите и да правите банков превод от 1000 лева месечно до 18-тата година на хлапето. Ако е дал господ и все още иска да стане лекар ще го изпратите в най-добрите университети. Парите нямат значение.
- Но генерал Пеев... - изкашля се въпросния Виктор. - Та това е само едно просяче, мръсно и непознато. Утре може и крадец да стане, да попадне в затвора.
- Не съм те питал за мнение, полковник. Това е заповед! Да се уредят нотариално документите, да ги подготвите, а аз ще подпиша.
Последен поглед през рамо. Синът му се усмихна от снимката и одобри.
Генералът стисна здраво ръката на Делян.
- Обещай ми, че ще следваш мечтите си. - После от топлото му премаля, но събра сили.- Не искай да ставаш като мен. Аз съм лош човек, много лош. Загубих семейството си, но господ не иска да ме прибере и ме наказва да живея с вината си.
Дилян погледна възрастното старче неразбиращо.
Полковникът отвори вратата на бронирания джип.
- Хайде, хлапе, да намерим сега родителите ти.
Джипът потегли, а генералът тръгна пеша точно в противоположната посока. Имаше нужда да остане сам с мислите си. Вече дишаше по-леко и беше готов. Та смъртта е само един миг от вечността.