Хей, здравей! Аз съм същата
като някога, само годините
ми устройват чрез спомен завръщане.
Коленете си драсках в капините.

Ти подръпваше плитките мои,
но отдавна отрязах ги, ех.
От палатки градихме покои -
аз принцеса, ти приказен шейх.

И в реката си пускахме лодки.
През полето препускахме с плам.
Днес улегнали, вдигаме котви.
Аз си спомням. За тебе - не знам.

Ще се видим случайно и леко
ще помахам за поздрав към теб.
Ще намигнеш с наздравица. Ето!
Ти си същият - огън под лед.

от детските чисти вълнения. Хубав петък от мен и пак се връщай там... в спомените, "гради от палатки покои" (това много ми хареса).

То тогава и палатките ни бяха едни- мани, мани. Връзвахме въжета от простори към две близки дървета в междублоковото пространство и после с одеала и щипки за пране "сглобявахме" къщи. Измисляхме си хиляди игри и беше много весело.
Хубав ден!:)